История

История

България е страна богата на исторически забележителности, които впечатляват със своята древност, културно-духовна извисеност и архитектура. На този фон несъмнено едно от първите места заема проходът Траянови врата. Със своето изключително стратегическо местоположение, почти централно за целия Балкански полуостров, проходът е бил оценен още в древността. В онези времена преди Рождество Христово пътищата са били малко, не добре поддържани и пътуването на по-големи разстояния още повече на големи групи хора било предизвикателство, което струвало много. Проходът Траянови врата се явявал пролука свързващ Тракия със софийското поле и по-далече. Той дефакто представлявал именно това врата свързваща югоизток на Балканите със северозапада.Поради тази причина нашите предци са му дали изключително точното име Суки – т.е. теснина, цепнатина. Идвайки на Балканите, римляните постепенно овладяват земите на целия полуостров. През 45 година след Хр. окончателно към Рим са присъединени и земите на Одриското царство, на чиято територия се намира проходът Суки и играещият все по-голямо значение път преминаващ през него. Укрепили позицийте си на Балканите римляните започват изграждането и благоустрояването на цялата пътна система на полуострова. За тях пътищата са били от изключително значение не само за развитието на търговията и свързаната с това икономика, но най-вече за да могат римските легиони да се придвижват бързо, безпрепятствено и сигурно до всяка една точка на все по разширяващата се Римска държава. Затова и всеки един път независимо от другото му наименование бил наричан военен път или Via Militaris. Основен и несъмнено най-важен в това отношение бил пътят, който свързвал Сингидунум(Белград) със Бизантион(Константинопол), това бил така нареченият Диагонален път, Via Diagonalis, наричан още Via Singidunum и Via Militaris, което название станало нарицателно именно за него. Трасето на тази основна пътна артерия преминавало именно през проходът Суки – Траянови врата, който се явявал своего рода ос, основна пътна точка по целият маршрут, който бил дълъг 924 км., като на него били разположени около 70 пътни станций и градове. През 4 век след Хр. именно през проходът Суки-Траянови врата минавала границата между провинция Тракия на юг и провинция Средиземноморска Дакия на север, в по-голям мащаб на север била префектура Илирик, а на юг от прохода почвала префектура Ориент. Затова и проходът бил наречен confinium Succi т.е. граница. Неговото изключително стратегическо значение обословило построяването на цяла укрепителна система към края на 4 век, която охранявала прохода и могла да блокира придвижването на цели войскови части. Централна роля в отбранителната система на прохода играела портата. Тя била внушителна Триумфална арка, през която минавал пътя. Построена била в най-високата точка на прохода, което допълнително я подсигурявло и затруднявало не регламентирания достъп до нея. Могъщи крепостни стени се издигали от двете и страни и я свързвали с две укрепления разположени по фланговете. Изградената по този начин укрепителна линия, напълно затваряла достъпа в тази най-важна част на прохода и фактически била непреодолима. Едното от укрепленията при Портата играело роля на пътна станция за преминаващите през прохода пътници и носело наименованието Сонеум. Но римляните не спрели до тук. На около 800 метра южно от Портата, те изградили още едно укрепление, което да охранява и подсигурява от юг Портата и свързаните с нея крепости. Това именно е крепостта Стенос. Построена върху възвишение крепостта е извисила мощната си снага над долината на река Яворица и е предоставяла отлична възможност за наблюдение и контролиране на цялата околност. Основно археологически проучена в средата на 80-те години на 20 век, крепостта изумява с красивите си форми на градеж, добрите практични решения и изключително интересната си неподлежаща на сравнение архитектура. Крепостта е представлявала военен гарнизон за около 80-100 души. Построена директно върху скалата без вкопаване, крепостта има форма на неправилен правоъгълник. Главният вход е от север, и се охранява от две внушителни петоъгълни островърхи кули, които излизат значително напред, като по този начин допълнително подсигуряват защитата на главния вход. От юг има само една кула с триъгълна форма. Освен това крепостта е съоръжена с още пет допълнителни малки вратички наречени потерни, които са разположени стратегически във всяка една важна точка на твърдината. Като всяка уважава ща себе си крепост, Стенос също така разполага с подземен тунел, който достигал до близката рекичка, от която гарнизона се снабдявал с вода и при нужда могъл да напусне крепостта. Мощната защитна система, която римляните изградили в прохода Траянови врата, съесем естествено се обуславяла от изключителната важност както на прохода, така и на пътя преминаващ през него.Но има и нещо повече, те били част от цялостна стратегия за изграждането на няколко добре укрепени и охранявани лимеси(граници) на Балканите, които имали за цел да възпират и омаломощават всяко вражеско нападение. Като се има в предвид всичко изброено до тук, може да се предположи, че общият брой на войниците защитавали прохода бил от порядъка на 350-400 души.През вековете проходът и укрепленията в него не загубили своето значение, обновявани, възстановявани, но действащи те изпълнявали предназначението за което  били построени. В тяхното дълговременно съществуване проходът, укрепленията в него и горите на около станали свидетели на големи битки и кървави сражения. Велики пълководци и силни армий разбивали яростта си в тяхната мощ, като вълни тласкани  от вятъра. Но, съдбата била отредила тук на това място да се разиграе една от най-мащабните и значими битки не само в българската, но и в общоевропейската средновековна история. Битка, в която българските войски водени от славния български цар Самуил, извоюват една от най-големите победи в българската история, и нанасят разгромно поражение на елитната Ромейска войска водена лично от император Василий II. Тук на това място на 17 август 986 година, за пореден път се вижда силата и страховитият гняв на българските войни, които ще изпита всеки нашественик дръзнал да нападне и да застраши България. Тук на това място „страшните за цял свят българи“ доказват, че смелост, жертвоготовност и родолюбие не са празни фрази, а начин на живот на възприятие на света, за всеки носещ святото име Българин!
  Безспорно царят на Българите Самуил бил личност от голям мащаб. За него самите ромейски автори казват:

“ Той бил войствен човек, който никога не знаел покой“

В много кратки срокове, той успял да мобилизира всички български сили и начело на тях успял да възвърне всички български земи, които ромеите били отнели по времето на Йоан Цимисхий. Той непрестанно продължавал да нахлува в ромейските предели застрашавайки цялата власт на ромейте на Балканите. По този повод Лъв Дякон казва:“император Василий тръгна в поход срещу мизите, като събра войските си, защото тяхната дързост заплашваше ромейската държава“. Начело на значителни сили император Василий II се отправя на поход към Сердика. Преминавайки благополучно теснините на прохода Траянови врата, той достига до Сердика и обсажда града. Целта на Василий II е с един бърз удар да превземе града и по този начин да се вклини дълбоко в центъра на българската държава. Защитата на Сердика се води от Арон, той успява да отблъсне първоначалният силен напор на ромеите срещу града. А в последствие българските войски унищожават обсадните машини на Василий и това усложнява изключително много ситуацията за него, още повече, че армията му почва да страда от недостиг на храна, тъй като български войници нападат от засада изпратените за продоволствие военни части на ромеите и ги разбиват. В продължение на двадесет дни Василий II държи обсадата на Сердика, но виждайки абсолютната безпреспективност на начинанието решава да вдигне обсадата и с бърз марш предвождайки войските си тръгва да се връща в ромейските предели. На 16 срещу 17 август той достига до крепостта Щипон(над днешен Ихтиман), където основната част от войската му се разполага на стан. Докато се случват всички тези събития цар Самуил не бездейства. Разбирайки, че Василий начело на голяма войска се е отправил за Сердика, той моментално събира своите сили и се отправя в същата посока. Когато достига до Българската клисура или Траянови врата, той разчиства ромейските отряди оставени за охрана на прохода и започва приготовления за засада. Познавайки много добре района той разполага основната част от своите сили в горите около пътя приеминаващ през прохода, знаейки много добре, че независимо от изхода на битката при Сердика Василий II ще трябва на връщане да мине през Траянови врата, и тогава българските войски ще направят това, което умеят най-добре ще нападнат ромеите от засада и ще им нанесат страшен удар. Не веднъж през вековете силни ромейски армий са на влизали в България, самоуверени и убедени в своето превъзходство, но в последствие са били избивани до крак и техните походи са се превръщали в трагедий.С част от своите войски, а именно конницата, която е бързоподвижна цар Самуил напредва към Сердика по обиколен път. Готов да окаже помощ на брат си, но все пак надявайки се, че могъщите стени на Сердика и силният сердикийски гарнизон ще издържат на натиска на Василий, докато той дойде. Ситуацията при Сердика, както стана ясно била по-добра от очакваното, Василий бил отблъснат, дефакто той претърпял поражение пред стените на Сердика и вдигнал обсадата на града. Цар Самуил съгласувал стратегията с брат си Арон за по-нататъшните действия срещу византийците, и се разбират Арон заедно с войските си да напада Василий и отстъпващата му армия в гръб за да ги безпокои непрестанно, като по този начин ги подтикне по-бързо да достигнат и да навлязат в прохода Траянови врата, където ромеите да срещнат съдбата си. Непосредствен свидетел и пряк участник в събитията Лъв Дякон ни дава точно описание на настроението в ромейската войска непосредствено преди битката и разигралото се кръвопролитие на 17 август 986 година в прохода Траянови врата.“ През нощта, още преди да беше преминала нощната стража, от източната страна на лагера, внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самият окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата предсказваше унищожаването на войската,което стана по-късно, защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел за всичко околно. “ От всичко това става ясно, че настроението в лагера на ромеите е било достигнало до точка на замръзване. На утрото ромейската войска с бърз марш тръгва към прохода Траянови врата, като целта е максимално бързо и с необходимата предпазливост да преминат теснините на прохода и да навлязат в Тракия, където да се чувстват по-сигурни. Разчитайки на голямата си численост те се надявали, че никой не би се усмелил да ги нападне открито, но с напредването на деня, колкото по-навътре в прохода навлизали чувството ставало все по-тягостно, мъртвешка тишина се носела над околните гори и всявала все по-голям страх в сърцата на ромеите. Изведнъж тишината се сменила от страшен апокалиптичен шум.  Думкане на бойни барабани, свирене на рогове и страховити викове се разнасят на длъж и шир по цялото протежение на прохода, образно казано замлъкналите до преди малко планини сякаш оживяват. Разтегнатата на километри Ромейска походна колона, започва да понася удари от всички страни, без да може да направи кой знае какво. По този начин стратегията на цар Самуил сработва напълно, разделени на малки отряди пръснати на километри ромейските войски не могат да разчитат нито на числеността си, нито могат да се построят в бойни формации за да запазят живота си и да окажат съпротива. Българските войски избиват или пленяват по-голямата част от ромейската войска. Разгромът на ромеите е пълен, триумфът на българите абсолютен. Самият император Василий Багренородни едва не загива в последвалата касапница, и за малко не споделя съдбата на император Никифор Геник. Той загубва палатката със съкровището си и царските знаци, целият обоз е разграбен и целият ариегард е пленен край Щипон от силите на Арон. Почти никой не се спасява от елитната Ромейска войска, Лъв Дякон прекият участник в събитията описва как самият той едва не загива в боя. „Там бях и аз разказвачът на това бедствие, който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон. Тогава малко остана, да се подхлъзнат стъпките ми и да стана жертва на скитския меч, ако божието провинение не беше ме избавило от опасността, като ми внуши да препусна коня си бързо и да премина стръмните склонове, преди да бъдат завзети от неприятеля, и набързо да стигна върха на планината.“ Притиснати по този начин от всички страни ромейските войски били напълно унищожени  или се предали в плен. Виждайки безнадеждността на положението, гвардейците на император Василий II го обкръжават и защитавайки го с телата и щитовете си успяват да го изведат от полесражението малко преди всички в купом да бъдат обкръжени от българските войски Изоставил палатката в която се намират царските регалий, парите и личните му вещи, Василий бягал бързо и не поглежда назад. Той знаел, че разполага с малко време преди българите да приключат с войските му и да тръгнат подире му. Самуил от своя страна знаел, че сега е момента да възвърне всички български земи в Тракия и затова веднага след победата при Траянови врата, тръгва да преследва Василий и остатъците от разбитата му армия. За това свидетелства Матей Едески: „Българският цар взел връх и обърнал в бяг войската на Василий чак до Цариград. Българите откарали от тях грамадана плячка и множество пленници. Василий цял опозорен се върнал в столицата си.“ Победата била толкова грандиозна и безапелационна, че всички земи в Тракия чак до “ Дългата стена „, която била непосредствено преди Константинопол (на около 50-60 км.) били възвърнати отново към Българската империя. Победата на цар Самуил при Траянови врата му дала възможност да развие настъпление в Южна посока до Пелопонес, да разчисти тези земи от ромейско присъствие и да ги присъедини към България. Дефакто след разгроманата  си загуба при Траянови врата Източната римска империя загубила почти всички свои земи в Европа. А България отново засияла в цялата си слава, като една от най-могъщите средновековни империй.
   „Истърът грабна венеца на Рим“.